Започна новият сезон във Висшата Лига и всички погледи се насочиха към основните фаворити Челси. Останалите заподозрени бяха от топ 4 на миналата кампания, но с някои разминавания. Бившите шампиони Ман Сити бяха натирени да се борят за място в четворката през настоящото издание на първенството. Няма как да не призная, че дори и аз не бях много оптимистично настроен за този сезон предвид случилото се в клуба през последните месеци. А именно напускането на някои добри футболисти и недотам впечатляваща предсезонна подготовка. Но както се казва „това е Сити“ и при тях никога не е скучно, може да се очаква всичко. И наистина през последния месец се случиха някои фундаментални неща за отбора в навечерието на старта.
Регулацията на ФИФА за т.нар. Fair Play даде на заден ход и Небесносините заявиха, че ще търсят качествени играчи, което означаваше и скъпи! Напускането на Милнър, Джеко и Йоветич трябваше да се компенсира по някакъв начин, и то какъв. До последно обаче нещата бяха много неясни и слабите резултати от турнетата само нагнетяваха напрежението, поне в медиите. Оставането на Пелегрини беше изненада за доста хора, но то си има логично обяснение. За мен не беше чак толкова странно, предвид факта, че Гуардиола не е сигурен какво иска да прави, а все пак отборът има нужда от стабилен треньор. И макар миналата година да се приема за провал, второто място не беше чак толкова зле. Да, нямаше трофеи и пак Барса спря отбора в ШЛ, но нещата не бяха толкова черни и явно арабите са решили да дадат последен шанс на чилиеца. За мен най-притеснително звено беше защитата, откъдето се срина всичко миналия сезон.
Трансферната бомба дойде от Анфийлд, откъдето пристигна Стърлинг за умопомрачителна сума. Не съм му от големите фенове така да се каже, още повече, че е само на 20г. и толкова пари са излишни, но наличието на англичани беше задължително и според клуба си е струвало. Определено етническия ямаец има потенциал, който може да разгърне, да се надяваме, че ще го направи в клуба, защото следващите години ще са решаващи за младока и неговото развитие. И като че ли това щеше да се окажа единствения трансфер за Сити. В последния момент заклелия се във вярност капитан на Вила Фабиан Делф заяви, че с радост би отишъл в Сити и само ден след неговото изказване трансфера стана факт. Още един млад английски национал, който има добри качества и макар да не очаквам да е титуляр, би спомогнал за заздравяването на средната линия. Имаше още някакви слухове за други играчи, но първия мач нищо не се случи.
И ето, последният двубой от кръга Сити гостуваха на УБА, един противник, срещу който статистиката е милостива. Победата с 3-0 бе впечатляваща, но важното за отбелязване е играта на Яя Туре, Силва и стабилната защита. Изведнъж всики тревоги за рехавата отбрана, както и недотам силния минал сезон на Туре останаха в небитието. Най-добрият футболист на Африка показа на всички, че може да даде още много и прекалено рано е отписван от някои. Настроението в играта на отбора си личеше и лекотата, с която бе извоювана победата дава големи надежди за настоящата кампания. Централната двойка Компани и Мангала започват да се сработват и това е добра новина за феновете. Вторият мач от програмата обаче предвещаваше истински тест за Гражданите, които трябваше да се изправят срещу настоящите шампиони у дома.
Агуеро не беше сигурен дали ще се появи в игра, но той не само го направи, а стана играч на мача напълно заслужено. Въпреки невероятните пропуски, които направи дребния аржентинец бе над всички на терена и сновеше в полето на Сините непрекъснато. Всяка атака на домакините вещаеше опасност: това беше може би най-доброто полувреме от доста време насам и Сити трябваше да довършат неузнаваемо слабите възпитаници на Моуриньо, който само се молеше да няма повече голове. Защитата изглеждаше доста впечатляващо, дори Саня направи много силен мач. През втората част гостите се окопитиха и можеха да стигнат до гол, но не им се получиха нещата. И точно, когато Челси пуснаха Фалкао, а Пелегрини вкара Демикелис стана 2-0. Компани се извиси над всички и за два мача вкара два гола след ъглов удар. Това повлия на темпото на мача и до края Фернандиньо направи успеха на Сити класически след груба грешка в защитата на столичани. А ревът на Моуриньо след мача е точно описание на човек, който не може да губи и винаги се оплаква от нещо. Това ме дразни у него, че не знае кога да замълчи. Като са те пребили по всички показатели си трай и не прави нещата още по-жалки. Но…голямата португалска уста си има свои разбирания.
Вчерашната победа навън срещу Евертън беше от изключително значение поради няколко причини: традиционно неудобен противник, особено навън; три победи от началаото на сезона бездопуснат гол и накрая изравнен рекорд от близо век за поредни победи с предпоставката да бъде подобрен другия кръг. Играта на отбора отново бе на ниво и си личи разликата от миналия сезон. Скоростта на Стърлинг също дава резултат, като вчера разбирателството му с Коларов по левия фланг бе убийствено. Разбира се, че сме още едва в началото на кампнията и да си правим илюзии за титла се смешно, но отличният старт е много важен и беше добре дошъл за всички на Етихад. Контузията на Сабалета се оказа неприятна и опитният бранител ще почива от терените близо месец. Но другата новина пък за сметка на това е отлична – Сити привлякоха централния защитник на Валенсия Отаменди и това неминуемо ще донесе повече конкуренция и класа в отбраната. Нещо, което беше задължително, ако искат да се борят сериозно за титлата. Ако се купи и Де Браюне, според мен отборът ще бъде завършен и доста сериозно конкурентен на Челси, както и на останалите. Също така може да се мисли и за пробив в ШЛ, ако не срещнем Барса, разбира се 🙂
Сега малко ще се отклоня от темата и ще споделя едно невероятно преживяване, което беше стана миналата седмица. Благодарение на една награда, която спечелих миналата година благодарение и на доста фенове на Сити у нас, посетих Англия за няколко дни. Заедно с брат ми летяхме до Манчестър, където отседнахме за три дена и успяхме да разгледаме доста неща. Това бе второ посещение за мен на Острова, като за последно бях в Лондон през декември 2008г за един мач на Сити. Тук не успях да отида на мач, но посетих доста вълнуващи и интересни местенца. Самият град не е нещо особено, но е приятен. В никакъв случай не е грозен град, въпреки че белите хора не са кой знае колко много! Пристигнахме в събота на 15 -ти август, а следващия ден отидохме да разгледаме Ливърпул. Честно казано, не очаквах да е толкова хубаво и приятно място. Определено най-красивият град в Англия, който съм посещавал. Изключителна архитекура, пристанището също е интересно. Голямата Катедрала в града е петата най-голяма в света, което е доста внушително. Изкарахме си идеална неделя, а тя стана още по-перфектна след победата над Челси. Върнахме се в Манчестър точно навреме, за да намерим един приятен пъб в центъра, където гледахме мача. Доста вълнуващо преживяване за мен, тъй като досега не бях ходил на такова място. Имаше много екрани навсякъде, а звука от Скай Спортс беше феноменален: все едно буквално си на стадиона! Английските коментари и гостите в студиото бяха също впечатляващи. Греъм Сунес, Тиери Анри и легендата на Сити и Съндърланд Найъл Куин коментираха впечатленията си от играта на двата отбора. Изобщо перфектна атмосфера и изживяване, защото билет нямах никакъв шанс да си намеря.
Трябва да спомена, че времето в Англия беше идеално: слънчево, сравнително топло, изобщо останах много доволен. А на другия ден посетих Светая Светих – стадион Етихад. С автобус от центъра се стига за 15-20 мин посока изток. Слязох на спирката заедно с един служител, който ми обясни, че работи от 10г. там, а иначе бил фен на Юнайтед – забавен човек. Та той ми каза къде да отида да се запиша за обиколката на стадиона. Цената от 16 паунда си струваше всяко пени! Трябваше да е 90мин, но продължи 2 часа, като дори не ги усещаш. Момчето, което ни развеждаше ни говореше през цялото време за клуба, стадиона, историята, изобщо доста интересно. Бяхме група от около 20 души, като обиколки има на все час мисля. Разведоха ни буквално навсякъде, където се сетите. Съблекални, пресконференция, стадион, трибуни, изобщо пълна програма 🙂 Чувството беше невероятно, още повече след чудесната победа предния ден. Видях разширението на стадиона – зад едната врата са построили допълнитени трибуни поради големия брой заявки за билети, В момента стадиона събира 55 хиляди, като се очаква след всички допълнителни дейности да събере 62 хиляди, с което ще стане втория стадион в Англия след…сещате се!
Изобщо не ми се прибираше, но няма как. Вторни сутринта хванахме самолета за София, където ни посрещна топло и слънчево време. А посещението на някой мач ще остане за в бъдеще. Дотогава може да се насладите на снимките, които съм сложил.