Въпросът не е дали се провали Гуардиола през първия си сезон в Англия, а защо и какво доведе до това?

Резултат с изображение за man city

 

 

Трябва да си призная, че очаквах с нетърпение началото на кампанията в началото на лятото, защото си мислех, че ще станем свидетели на някои забележителни неща. Уви, не се случи точно така, но въпреки всичко имаше обективни и субективни фактори.

Да започнем с впечатляващите 10 поредни победи във всички турнири, които вдъхнаха надежда и увереност на феновете на Сити, че сезонът тази година ще бъде наш. Но някои решения на каталунеца като например да се отърве от две легенди на отбора и от съвсем незаслужено, накараха много хора да не са чак толкова ентусиазирани относно крайната цел.

Да оставиш Яя Туре и Джо Харт извън отбора, точно когато навлизаш в дебрите на английския футбол не бе най-мъдрото решение, което можеше да се вземе. Защото колкото и знаменит треньор да си в европейски и световен мащаб, Англия е друга бира както се казва. Да, миналият сезон не беше от най-добрите за Харт, който беше несигурен и имаше колебливи изяви, но да го зачеркнеш с лека ръка и то за сметка на Браво…Това за мен лично беше най-глупавото решение и то още в началото на август. Не може да не си опознал още всички играчи и да започваш да махаш легенди наляво и надясно. Както е известно във футболните среди един отбор се гради от вратата. А там ти трябва стабилност – не могъл да играе с крака. Първо не съм напълно съгласен с тази теза, а дори да е така не е много трудно да се научи човек. Защото Браво се оказа пълна дупка и разочарование за многобройните привърженици на Небесносините. Чилиецът в никакъв случай не е лош вратар, но просто не можа да се впише както трябва, а и неволните и малоумни грешки не бяха в негова полза. Дори Кабайеро, който е резерва се справи доста по-добре като цяло и добре поне, че Гуардиола се усети навреме, че иначе можеше да е още по-зле.

Случаят с Туре също е показателен, че новият наставник на Сити няма нужната визия за това, кое е най-добре за отбора или поне до този момент. Защото съм сигурен, че следващият сезон ще си е взел доста поуки, в противен случай ще го махнат, аз дори бих го направил и по-рано, но нека не прибързваме. Имаше късмет, че в най-точният момент Туре се извини и се върна в отбора, за да помогне. А всички видяха как уж старият и дебел африканец показа на младите си колеги и критици как се играе със сърце и защо се превърна в една от най-големите легенди на клуба в цялата му история. Приносът му е впечатляващ от всякакво естество и доказа, че най-важното в тази игра е да дадеш максимума от себе си винаги и по всяко време.

Резултат с изображение за man city

Но да се върнем на цялостното представяне и грешките на Хосеп. Трябва да се признае и проблемите с контузии, които този сезон просто изобилстваха и определено повлияха на крайното класиране за всякакви турнири. Не знам на какво се дължи, но просто бяха кошмарни и той се принуди да взима радикални мерки. Една от които бе поставянето на Коларов в центъра на отбраната. Това беше втората му най-голяма грешка през сезона. Как не разбра, че този играч не става и не става. И оправданията, че нямало друга опция са смехотворни. Защото, ако трябваше да беше върнал Де Найер в отбора, а не да се обиграва някъде си. Да, Стоунс и Отаменди не бяха убедителни като цяло, въпреки че и двамата са качествени бранители принципно, но нямаше кой да ги поведе, нямаше го капитанът – Компани. Неговите контузии бяха доста отчайващи, но за всеобщо учудване успя да се върне накрая и стана ясно, че ако беше играл отначалото на сезона нещата щяха да изглеждат по коренно различен начин.

Проблемите с крайните бранители също не липсваха. Контузията на Сабалета не даваше опции за смени, защото Саня колкото и добре да се представи, понякога си личеше, че е уморен и му е нужна почивка. Но отляво пробойната нямаше как да се запълни. Трагичните Клиши и Коларов трябва по възможно най-бързият начин да напуснат след края на сезона, защото се видя, че вече не стават…В средата на терена като че ли беше в най-добро състояние, но там проблеми също не липсваха. Гюндоган тъкмо се възстанови от последната си контузия от Германия и се вписа в отбора, когато излезе от строя до края на сезона. Сане започна доста колебливо, но аз бях сигурен, че ще се адаптира и той не ме излъга. В момента е най-добре играещият футболист на Гражданите и си личи, че талантът му си струва всяко пени. Стърлинг е малко на приливи и отливи, но като цяло се представи доста прилично.

Резултат с изображение за man city

В атака обаче нещата забуксувуха, въпреки головите рекорди на Агуеро през настоящата кампания. Не получаваше достатъчно топки и понякога се бореше като обречен на върха на атаката сам срещу противниковите бранители. До Нова Година се виждаше, че му липсва партньор и всички чакаха свежия полъх от Бразилия, който да помогне. И Гарбриел Жезуш се оказа не само полъх, но вятърът на промяната. Младокът навлезе с гръм и трясък във Висшата Лига, като дори успя да измести Серхио Агуеро от титулярното място. За нещастие познайте какво – контузи се и надеждите за титла угаснаха като последния огън от карнавала в Рио. Субективните пречки на Гуардиола не свършиха дотук, защото съдиите този сезон „леко“ се престараха. В някои ключови срещи фрапантни грешки гарнирани с пропуски на отбора костваха скъпоценни точки, които не можеха да се наваксат. И все пак Ман Сити направиха впечатляващ сезон като гост, цели 11 победи, което дори подобри представянето си, когато спечелиха двете титли 2012 и 2014. Препъни камъкът се оказаха домакинските двубои, където по мои изчисление изгубиха някъде около 15т., които спокойно при това си взимаха.

Резултат с изображение за man city

Но все пак Гуардиола се провали там където се очакваше да е силен – тактически. Не можа да се ориентира цял сезон как да играе срещу по-слабите на пръв поглед отбори и особено у дома да повтаряш грешките си толкова пъти, за мен определено вина носят неговите решения. Испанецът имаше доста добър шанс за трофей все пак, но стигна само до 1/2 финал за ФА къп, където вместо да се разправи с колебливия Арсенал, той го възроди от пепелта. Колкото до ШЛ след невероятния първи мач срещу Монако, вместо да си вземе поуки от грешките у дома, реваншът го изиграха по възможно най-безумния начин, особено първото полувреме. Но да пуснеш в толкова важен и решаващ двубой…как кой – Коларов като центален защитник при все, че не беше играл дори в Англия от близо месец беше най-безумното нещо, което можеше да направи Гуардиола, просто ме остави безмълвен.

И така стигнахме до последните 4 кръга, 3 от които мачове вкъщи. И тук вече, ако Сити пропуснат да влязат в топ 4, дори трети, ако не станат провалът ще е пълен и разочарованието огромно. Все пак се надявам да не се стига дотам, защото лично бих изритал каталунеца от Етихад. Предвид първият пълен сезон и всичко, което се случи, ако Гуардиола не си извлече поуките за следващия ще е крайно несъобразно, ако продължи да води Сити. Но той много добре го знае и трябва да окомплектова отбора си както намери за добре, защото в протиен случай никой няма да му прости нов сезон без трофей и пробив в ШЛ.

Резултат с изображение за Guardiola

Advertisements

Отдавна имах желанието да посетя тази страна, но поради скъпите полети се бях отказал или поне доскоро. Защото през март стана ясно, че нискотарифната Уиз Еър пуска полети до вторият по големина град в края на септември. Не ми трябваше много да се чудя и намерих един бивш колега съмишленик, когото убедих точно за 5 минути. 

Много хора свързват Грузия с нещо непонятно, далечно и неизвестно. И до голяма степен са прави, но не съвсем. Страната географски е в Азия, но много често се води в Европа, а и самите хора са православни, което културно я определя по-скоро към Запада, отколкото към Изтока. На един хвърлей от нас, все пак е от другата страна на Черно Море, Грузия е същевременно и близо, и далеч. Повече от 25 г. от своята независимост страната се лута между руското и американското влияние, а сепаратистките войни, които откъснаха територии вътре в самата Грузия не допринасят за нейната реклама пред света. Но това по никакъв начин не ми пречи да ми е интересна и любопитна, защото е известна с толкова много неща. Хубавото вино, храната, хората, природата, странната азбука и език: всичко това е достатъчно за моя обострен към пътешествията нюх. Билетите ги купихме доста рано, въпреки че след това поевтиняха доста, но това са подробности. Решихме да е в началото на октомври и се спряхме на варианта 08-15, не че за една седмица може да се види всичко, но все пак времето е ценно.

Лятото мина неусетно и ето, че дойде време за екскурзията, за която вече нямах търпение. Всяка година имам нужда да излизам от България дори за седмица, защото иначе почва да ме хваща съклета, сериозно. Най-хубавото бе, че нямах нужда от паспорт – можеше само с лична карта. Иначе трябваше да си вадя нов, тъй като ми беше изтекъл. Малоумният закон за 5 г. валидност просто няма да го коментирам: личната карта е валидна 10 г, но паспорта не може!  Полетът беше рано сутринта, а времето хладно и мрачно. Но нашето настроение противно на сивотата се увеличаваше непрекъснато. Самолетът се оказа почти пълен, с което се изненадахме приятно. Явно повече хора са отворени към нови и интересни предизвикателства. След малко повече от 2 часа се приземихме в Кутаиси, който ни посрещна със средиземноморска жега и влага. Взехме си превоз до града за 5 лари.: тяхната валута е 1 лара = 75 стотинки някъде. Бях си купил от София валута, но може направо евро, което да обърнете на място, курсът е доста добър и изгоден. За около 20 минути ни докара до хотела, който бяхме предварително резервирали само за нощта, защото след това не бяхме решили накъде точно да се отправим. Прогнозите за времето не бяха добри и щяхме да решим в последния момент какво да правим следващия ден. Шофьорът на буса беше доста разговорлив и ни предложи да ни закара до Сванети, ако искаме, даде ни визитка. Тук трябва да уточня, че в Грузия без руски е почти невъзможно да се оправиш, затова оставих на колегата да се оправя, че моят руски е доста зле.

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

image-0-02-05-e60a769b42ec5790ba33c93bfbf3ed8a8843e1733e7fcd1f97a7d296ee8c2ac7-v image-0-02-05-c039d237ad6c4ad89c5831dc65524e0921c3277e698c85a3c1a08af4984d1805-v image-0-02-05-b98dccf2624870f48a26426115ca1243af46a7bcf9ea31e4321db6a66dced761-v image-0-02-05-48f606674346f90f27af8b6a247740d84315b388d2617045e2fd1a2e6a279e4a-v

Настанихме се набързо и излязохме да поразгледаме. Самият Кутаиси не е нещо особено, но в същото време има достатъчно интересни забележителности. Минахме през местният пазар да видим за какво иде реч и не останахме разочаровани. Но поради факта, че бяхме озверели от глад решихме да продължим към някое местно заведение. С малко питане и лутане намерихме едно приятно местенце и решихме да опитаме местните хинкали.

Те са характерни за почти всички азиатски републики от СССР с леки вариации. И в Русия има подобни, но по-различни. Та тези неща представляват тестени джобове пълни с крехка кайма овкусена с подправки и един лютив сос. Тестото е много качествено и като цяло не бяха никак лоши, но аз не обичам люто и затова не останах възхитен за разлика от колегата, който се прехласна по тях. Поляхме ги с едно винце и по някое време се понесохме по града да го опознаем. Центърът е доста спретнат, чист и приятен. Има старинни сгради, които за съжаление не са много поддържани или поне повечето от тях. Хората обаче са страшно дружелюбни и това щяхме да го узнаем през цялото време прекарано в страната. Имаше някои интересни сгради, на които се натъкнахме, но се стъмваше и не искахме да изпуснем катедралата Баграти. А оттам се виждаше целия град и гледката беше впечатляваща, дори Кавказ се виждаше в далечината. Обиколихме още някои и други къщи по уличките и слязохме отново в центъра, за да хапнем. Този път опитах друг специалитет: хачапури, който е като нашата баница, но малко по-различен. Прекрасен вкус, сирене и тесто на много високо качество. Тук е момента да кажа, че храната им е изключително качествена. Месото е божествено и във всички ресторанти ястията са все едно си на село. Неслучайно грузинската кухня е определяна за една от най-добрите в световен мащаб. Най-характерно е, че слагат кориандър почти във всичко и понякога леко прекаляват.

image-0-02-05-a231a9e7f90c52755b3aa18d6e622e47a452d5d6781c1519a67e2057505fdfb9-v image-0-02-05-f059dfaa10459522b128c75696cfced60995a4bb41440f3f1d85e853a2e8dfaf-v

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

В самото заведение срещнахме една двойка българи от нашия самолет, но се оказа, че са дошли само за 3 дни. Полетите са събота и вторник, а ние дойдохме в събота. Искали само да видят за какво става дума и евентуално по-натам да пътуват пак. Ние обаче имахме цяла седмица и решихме в неделята да отидем до Сванети, ако времето позволи. Това е резерват в Кавказ, горе до границата с Русия и има много красиви гледки и природа. Вечерта вече бях изморен и се прибрах в стаята, но колегата видя някаква компания долу в ресторанта и остана да запива с тях. Така се напил, че ви е бедна фантазията – направо се беше усмъртил.

Бяхме се чули с шофьора да ни закара и по обяд дойде най-накрая с две литовки от полски произход, които намерил за същия маршрут. Идеално, тъкмо за компания 🙂 Потеглихме нагоре и се настроих за път, защото имахме поне пет часа към Кавказ. Времето за момента беше идеално, все още топло. Спирахме на доста места за снимки, такива отвесни планини не бях виждал – доста са страховити, но красиви и величествени! По едно време се стъмни и спряхме при познати на човека, който ни караше. А, само да вметна как тия хора карат по пътищата. До тогава мислех, че турците са зле, но грузинците просто ми скриха шапката: няма такава скорост, дупки, дори крави по средата напътя. Минават си с 50-60 между тях като пътни знаци. А кравите наистина изкачат откъдето си поискат и си стоят, пасат, ти само гледаш да не ги бутнеш. Точно за такива моменти се сещах, че по-скоро сме в Азия, отколкото в Европа! Хапнахме местно хачапури, но с месо: няма такова добро нещо, макар и люто беше убийствено вкусно. Най-сетне към осем вечерта се добрахме в Местия, столицата на Сванети така да се каже и се настанихме в една къща при едни добри хорица. Разбрахме се утре да отидем до един друг град на около 2 часа и след това да ни върне в Кутаиси.

image-0-02-05-ce662fccfaca925b1709cf6f8733edde4207a2be0f40dc2ab41e5d76ff2ace2d-v

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

Събуждаме се сутринта и „изненадите“ започнаха. Дъжд, хладно време и ни стана ясно, че никъде няма да може да се разходим, което беше доста жалко. Но това не беше най-лошото: гадината не искаше да идва да ни откарва, имал си работа и искаш да изчакаме още един ден. А му бяхме платили и за обратно, което беше най-голямата грешка. Но поне от спането спестихме малко, както и да е. Решихме да не го чакаме, а си хванахме превоз до един междинен град, откъдето щяхме да решим дали да ходим до Батуми или до Тбилиси. Докато чакахме да потеглим си взехме един местен хляб: голяма вкусотия, направо ме върна в детството ми, а може и да беше по-хубав дори! Наблъскахме се с едни евреи и разни други и след повече от 2 часа слязохме невредими в градчето, което се оказа близо до границата с Абхазия. Това е една автономна република в самата Грузия, но на практика е отделна, защото руснаците са изгонили всички грузинци оттам и в момента не можеш да влезеш там от вътрешността на Грузия, само с покана евентуално: сложно е! Та ни стана ясно, че сме почти до Черно Море, което беше по-близо до Батуми, иначе до Тбилиси щяхме да се убием от път. И взехме още една маршрутка до Батуми, като към 5 следобед бяхме вече на морето. По пътя забелязахме, че селата там не са пусти като нашите, дори къщите са прилични: красиви с широки дворове. Тъкмо се чудехме как и къде ще си търсим квартира и едни хора ни подхванаха още докато слизаме. Предложиха една къща наблизо и решихме да видим дали си заслужава. Цената беше добра, помещението също: две стаи, хол и кухня за 35 лари на човек, перфектно. Почти в центъра, не мислихме много и се настанихме. Веднага излязохме да се разходим из нощен Батуми, като намерихме една кръчмица с доста прилични ястия. А времето там беше топло, приятно и без дъжд.

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

На следващата сутрин обиколихме града на длъж и на шир: прекрасни сгради, строени от Русия преди повече от век, облика на града е съвсем различен, все едно си в друга страна. Средиземноморският климат допълнително оказваше своето влияние за приятната разходка, която си спретнахме. Батуми се намира в автономната република Аджария, която е била главно съставена от грузинци мюсюлмани, но с добра политика бих казал, че си е напълно интегрирана в православна Грузия. В самият град има джамия, но хората по нищо не може да кажеш, че са различни или някакви типични мюсюлмани. Бизнесът е навлязъл сериозно, а при него религията не играе роля! Имаше доста турски ресторанти, а местният вариант на хачапурито е малко по-различен – във вид на яйце.

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

Едно от малкото неща, които не ми харесаха там е, че няма плаж или по-скоро пясък на морето, иначе ивицата е прекрасна: дълга и широка. Но палмите, които те заобикалят отвсякъде и самата атмосфера те карат да се чувстваш все едно си някъде по Средиземноморието. Някъде по обед решихме да отидем до Ботаническата градина, която се намираше на няколко километра извън града и бяхме чули, че си заслужава. След 2 км пеша до Централна Гара и оттам с един рейс се домъкнахме до мястото, което беше внушително по размери. Вътре имаше всякакви растения и дървета, както и прекрасни гледки към морето и града. Накрая вече едвам се държах на краката си, защото се изморих доста, но определено си струваше. Самият парк или градина беше дълга 2-3 км имаше доста хора, но не чак толкова. Вътре беше прохладно, идеално за почивка от жегата навън. Към 5ч. се добрахме до изхода, но трябваше да вървим още километър докато излезем на главния път, за да вземем маршрутка. Разбира се, без да видим няколко крави не можеше да се разминем – интересно е какъв странна порода са кравите там: ниски и приличат по-скоро на магарета, но поне са кротки и не те нападат. Аз бързах да се върнем в града, защото исках да се кача на лифта, който се надявах да предлага чудесни гледки отгоре. Успяхме да стигнем навреме, защото бързо се стъмваше, но улових важните моменти докато беше светло. А отгоре се виждаше всичко и целият град се къпеше в залеза, който неуморимо беше налегнал Батуми. Забравих да спомена, че от Централната Гара след много увещания към колегата взехме билети за влака за Тбилиси. На него не му се тръгваше много, искаше да останем още ден два, но аз исках да видя столицата и ако трябваше сам щях да отида.

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

bty

bty

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

Така на следващия ден взехме влака в първа класа, където беше по-удобно и широко и след 6 часа път се добрахме до Тбилиси. Градът и околността са прелюдие към Персия. Времето е различно, няма го средиземноморския климат, пейзажът е съвсем различен. Дори жените стават малко по-хубаво, защото досега това, което видяхме беше меко казано ужасяващо. Грузинките без съмнение са едни от най-грозните жени, които съм виждал, без да ги обиждам. Има и изключения, но като цяло са дооста зле! Там за съжаление ни посрещна дъждовно време, но поне спря да вали. Взехме си карта за метрото и след 3 спирки слязохме на мястото, където щяхме да търсим квартира. А в метрото приятно впечатление ни направи, че се казват спирките и на английски, защото техния език е ненаучаем. Забравих да спомена, че докато бяхме в Местиа (Сванети) нашият хазяин не каза, че познава един човек в Тбилиси, който дава квартири под наем и ни даде адреса. Именно така намерихме това местенце, където се настанихме и докато не се беше стъмнило се втурнахме да разгледаме града. А нощен Тбилиси се оказа доста красив и интересен. Пообиколихме главно централната част, където хапнахме, поваля ни малко дъжд и после спря. Имаше доста магазинчета за сувенири, сирена и какво ли още не. Определено бях учуден и впечатлен от това колко сирена имат грузинците. Освен всичко друго са доста вкусни, разнообразни и скъпички. Опитахме още един специалитет, който е малко странен. Едно такова безвкусно нещо, което намерихме и на пазара в Кутаиси. Не е лошо, но в никакъв случай не бих си го купил пак. Води се като десерт, но не ме впечатли: нещо като африканското личи – безвкусен плод, но е много известен. На връщане се разходихме още известно време и се прибрахме да починем, защото следващият ден ни чакаше доста обикаляне и разглеждане.

              

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

Досега имахме късмет с времето, но този ден не бях много уверен, защото ръмеше и беше доста по-хладно. Все пак това не ни спря да се изкачим до крепостта, откъдето се откриваше идеален изглед към града. Старата част на града е много интересна с доста стари, но като цяло поддържани сгради. Дъждът все пак имаше известна милост, защото спираше достатъчно често, за да можем да разглеждаме и същевременно да се изкачваме лека полека към крепостта. А тя беше на един хълм в самия край и беше доста хлъзгаво по тия камъни, особено ако си с маратонки! След като видяхме всичко слязохме и се насочихме към другата част на града отвъд реката. Самият Тбилиси се разделя по средата от река Кура, която в този ден беше доста пълноводна. От другата страна пак ни почна дъжда и се наложи малко да изчакаме, докато продължим, защото беше един баир и студеното време се оказа неприятна комбинация с дъжда. По пътя видяхме как се пече традиционен грузински хляб (снимката по-горе). Лепи се отстрани на този казан се получава невероятна вкусотия просто. Продължихме си ние и стигнахме до една огромна черква или по-скоро катедрала. Тъкмо заваля пак и влязохме хем да се скрием, хем да видим отвътре какво представлява. Трябва да си призная, че православните храмове в Грузия се различават от нашите, както и от гръцките, за които имам наблюдение. Не знам по какъв тертип са правени, интересни са, но на мен лично ми се струват леко бедни откъм архитектура, интериор, икони, ако щете. Иначе помещението беше доста просторно и обширно оборудвано с гръцки икони и всякакви други, но самият начин на поставяне на иконите по стените ми е доста странен. Както и да е, да не задълбаваме за тези, които не им е интересна тази тема. Дъждът бе спрял и се понесохме надолу към града обратно по китните улички. Когато стигнахме в центъра вече се беше здрачило и бяхме изгладнели. Разходихме се още известно време из улиците и седнахме в ресторанта, в който ядохме последните пъти. Харесваше ни обстановката, а и самата храна беше перфектна. Обсъдихме плана за последния ден, а беше важно да си разчертаем какво ще правим и къде ще сме точно, защото полета на обратно беше доста рано сутринта този път. Намерихме туристическото бюро и се оказа, че има специален превоз от центъра до летището на Кутаиси в 11 вечерта, което ни устройваше идеално. Остана да видим само старата им столица Мцхета, която беше на десетина километра от Тбилиси.

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

Сутринта взехме метрото и слязохме на Дидубе. Тази станция е нещо като Гара Разпределителна, буквално. Оттам можеш да тръгнеш към планината, към винения им регион и към нашата последна дестинация. После се оказа леко като Final Destination 🙂 Излизаш от метрото и се озоваваш в една пътека, която води навън. Но толкова много хора се блъскат и бутат, че се почувствахме като към Голгота…и накрая се озоваваш на Илиянци отпреди ремонта. Е нема такава цигания ти казвам! То не е пазар, не са бусове, не са таксита, не са пазарлъци, едвам се оправихме.  За колосалната сума от 1 лара се набутахме в поредната маршрутка, която ни дундурка за около половин час. На излизане от предградията определено си личеше соцпочерка на сградите около нас. Пристигнахме по обед, времето беше облачно, но поне не валеше и не беше чак толкова студено. Само духаше доста гаден вятър. Оказа се, че точно този ден сме попаднали на някакъв празник на града, който прилича доста на нашите събори на село. Море от хора, а на центъра имаше сцена, на която едната и страна хвръкна от силния вятър. Имаше доста местни ансамбли, малки и големи. Типичните грузински танци, песни и хора, беше доста интересно. Постояхме час-два там, разгледахме и крепостта сред морето от туристи и после се върнахме да погледаме още малко от танците. Към 5 часа решихме да се връщаме и тогава започна да става „интересно“. Цялото това море от хора се скупчи да чака превоз към града и може да се досетите, че се отчакахме. Поне половин час никакъв шанс да хванем нещо, междувременно ометохме един хляб и продължихме да чакаме. Най-накрая се набутахме в едно бусче и оцеляхме в следващите километри към града.

image-0-02-05-1c48bc37b56e66de505e192ee7864292a1a663f5fee9c3542cbb92942a5ec3df-v image-0-02-05-2f65f4a89bac99207cceedca9ccb205d9f4b852c0c5cd2662ce979ea92c7b347-v image-0-02-05-00b68e8a873ec72d594cdc42722970487f907929f22cd86e2eb898bac24f643c-v image-0-02-05-05bb5527e3e9d175b5243bb165c35040c61d2742b06063da3475002b92dfb16f-v image-0-02-05-5ea45d8655a82ecbcf149dc5192f14a0ae2236fa1f74eb32333f11228c741c3a-v image-0-02-05-7d65ac6825539845c03be2e1d53022326c5e6e411643df9f5398438ddf771a69-v image-0-02-05-14b5a00b79c645b073d4f46232efc5933c7d8e4f24e8483eef85d2fb8b86193a-v image-0-02-05-20b431353136344013d4fd25aacecb1bdebc6eecca5ac096a99b65c367149739-v image-0-02-05-56fabccfa4a6c3140b661851ba8ad0f716b2bd08671a4226442c94aa357d79a1-v image-0-02-05-00580b142b7096e10ea0881c885064c198bfe436f7cf47101074efab2f61a386-v image-0-02-05-870b909bdb71b9cafb6c66bc4005aa0fb43f2805448a7b8bed2cbc4565550525-v image-0-02-05-ab017853d1d98ab0354052dc35a26f0be0e73090edcab0cb327a5bdcd0c440d1-v image-0-02-05-acb341baacbd524c68846f9c4a10078bebe84ddb501b3f6c7224d2e25abe98b4-v image-0-02-05-c0a4e77a75ba2d22eb2f9f87c872c696d599d3bcec20b9051933504a6384f491-v image-0-02-05-c611d5f776b9001cefb02a654604808bdbf74db26b87147265b976228e54d3be-v image-0-02-05-e2dcf6707c000060b31558f2a7b3ee85a60dd7e5bfbed3c2fc83189251020e70-v image-0-02-05-fc52a26238d04ec779c9b308b8c0269f0b88be89c4fc5a2d31be7a2743bc80b0-v image-0-02-05-fe2caa028fb58697cd04685011f184e08b56e181629abbde89762b790670a7d6-v

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

dav

Хванахме метрото и след 15 минути се озовахме в центъра. Накупихме си дребни неща и след кратка обиколка седнахме да вечеряме. След това отидохме на спирката да чакаме рейса, като междувременно си взехме багажа. За наша изненада имаше дори два рейса и след кратка суматоха потеглихме към летището. Времето се развали и заваля дъжд, но вече не ни интересуваше особено! Поспахме колкото можахме и през нощта около 2 часа се пренесохме в чакалнята на полета. Минахме набързо през контролата и с останалите пари си взех една бутилка вино и коняк от безмитния. И там каква жена видяхме: беше дългокрака, хубава, с червена рокля – трепач, беше от служителките в магазина. И тъкмо събрах смелост да се снимам с нея и се оказа, че паметта ми пълна със снимки, та нищо не излезе. Да си умреш от яд просто, съдба 🙂 На летището се видяхме с едни други колеги, които бяха дошли с нашия полет, но си имаха собствен план, така че не се засякохме до тогава.

Полета го проспахме общо взето и София ни посрещна с доста студено време за сезона. Взехме си метрото и вкъщи след цяла седмица пътешествия. Чувството си е неописуемо, защото колкото и да обичам да пътувам по света, когато се прибереш осъзнаваш кое ти е родното място.

 

 

Измина точно една трета от сезона във Висшата Лига на Англия и класирането в челото е доста интересно, да не кажа и вълнуващо.

За момента обаче ще се съсредоточа върху представянето на Гражданите, начело с Гуардиола, който беше посрещнат едва ли не като месия и натоварен с прекалено много очаквания. Аз бях леко резервиран, защото бях сигурен, че ще има нужда от време да опознае страната и отбора най-малкото. Оказах се прав в известна степен, но също така съм обнадежден за бъдещето. Защото по това време миналата година тимът имаше по-малко точки отколкото сега, което означава, че Сити се справят по-добре.

Manchester City boss Pep Guardiola will be desperate to get one over Chelsea on Saturday, says Jamie Carragher

Началото беше феноменално с 6 поредни победи в Англия и общо 10 във всички турнири. Гуардиола подобри този рекорд и нещата изглеждаха повече от розови. Е, започнаха и не толкова добрите игри, а причините бяха напълно логични. Най-големият проблем е защитата, където не знам откъде да започна, дали от централната двойка, която почти никога не е една и съща или от бековете, които са непостоянни. За мен беше грешка, че Мангала беше освободен, защото можеше да свърши работа, не е толкова безнадежден колкото го изкараха. Предвид ситуацията с Компани, който след последната си поредна контузия за мен лично свърши с големия футбол. Отаменди и Стоунс като цяло ги харесвам, но и двамата още нямат достатъчно опит, а и правят някои доста досадни грешки точно, когато не трябва. И все пак, за момента смята, че точно те двамата трябва да са титуляри. Проблемът идва, че нямаме още двама централни защитници, които да ги заместват при нужда. Експериментът Коларов е леко безумен, да не кажа и ненужен. Той просто не става за централен, дори за лява бек не го харесвам особено. За в бъдеще трябва задължително да се купи качествен централен защитни, защото иначе положението няма да се оправи. Отдясно пък Сабалета беше контузен дълго време, после и Саня, та се наложи младокът Мафео да спасява положението няколко пъти: изобщо положението отзад не е никак розово. Това е основната причини Сити да не водят с разлика, защото този сезон сухата мрежа е понятие, което не е добре известно на Етихад. Като добавим и колебливите намеси на новото попълнение зад рамката Браво нещата започват да стават сериозни. Най-голямата грешка на Гуардиола е, че изгони Харт. Да, не беше много убедителен, но все пак бъдещето е пред него, легенда на клуба и вратар на Англия – не трябваше да се отнася по този начин.

Резултат с изображение за kompany injury update

Другият изпъден Яя Туре липсваше на отбора и добре, че нещата се оправиха наскоро. А неговото присъствие се вижда от километри, феноменален играч и истинска легенда на отбора. Дори Насри може да се каже, че липсва, но за него не ме е чак толкова яд. По-скоро трябва да дава повече игрово време на Сане, защото немецът определено има потенциал и трябва да го покаже, защото иначе ще се окаже една излишна скъпа придобивка. Средата през този сезон изглежда най-добре при всичките условности, защото Силва и Стърлинг, който разцъфна при каталунеца определено движат нещата в правилната посока. Като добавим Гюндоган и Нолито, както Навас, Делф и вездесъщият Кевин де Браюне, напред за Агуеро остава само да вкарва. Разбира се, в атака нещата може да са доста по-добре. Аржентинецът в началото на сезона имаше проблеми с психиката, защото изпусна 2 дузпи срещу Стяуа, а след това пропусна още няколко, като едната срещу Евертън костваше победата бих казал. Хубавата новина е, че след Нова Година към тима ще се присъедини шампионът на Бразилия Габриел Жезуш, който голов инстинкт ще помогне на Небесносините да вкарват повече попадения, така нужни за бленуваната титла през май.

Manchester City striker Sergio Aguero could prove the difference between the two teams this weekend, according to Niall Quinn

Представянето като гост досега е доста добро, като имат само една загуба от Тотнъм и цели 6 победи от 7 мача. Но като домакини нещата не са толкова розови: цели 3 равенства срещу средняците Евертън, Саутхемптън и новака Мидълзбро, като срещу последните допуснаха изравнителен гол в добавеното време. Това са цели 6 загубени точки, като поне 4 можеха да се вземат съвсем спокойно. Но да изпуснеш 2 дузпи в един мач не е никак лесно, а именно тези мачове накрая може да имат ключово значение за крайното класиране. Предвид силната форма на Челси и Ливърпул до момента, както и на Арсенал, които следват останалите по петите, се очертават доста интересни завръзки до края. Фактор може да изиграе и фактът, че Червените и Сините от Лондон не играят в Европа и имат цяла седмица на разположение да си починат и подготвят за следващия си мач, което не е никак малко. Сити поне отпаднаха от Купата на Лигата, но все пак продължават в ШЛ през пролетта, където ще се насочат доста усилия да стигнат колкото се може по-далеч. Именно битката на различни фронтове може да изиграе лоша шега на Гуардиола, но имат достатъчно играчи да се получи нужната ротация. Това, което ми харесва при каталунеца е, че знае как да мотивира играчите и да им каже какво точно изисква от тях – това е видимо, защото за разлика от Пелегрини, който също има атакуващ стил, не винаги успяваше да мобилизира играчите да дадат всичко от себе си. А през този сезон Агуеро и Стърлинг вече споделиха, че научават доста неща и се подобряват като футболисти, което не е никак маловажно!

Manchester City and Chelsea go head to head at the Etihad on Saturday and the Sky Sports pundits have given us their verdict on the big game

Сега сме на прага на един от най-важните мачове за сезона, а именно Сити – Челси, който няма да е решаващ, но е определящ за много неща и ще бъде показателен за това колко и докъде са готови да стигнат и двата тима. Столичани идват със самочувствието на лидери в класирането и седем поредни победи, стабилна защита и висока ефективност. В предната среща срещу Тотнъм изпитаха трудности, но се измъкнаха по терлици. Влиянието на Конте начело не може да бъде пренебрегнато, защото реално погледнато италианецът промени начина на игра и схемата на отбора. Определено влизат в мача като фаворити, защото напоследък играят успешно срещу Сити, дори на Етихад. Домакините от своя страна ще трябва да покажат силната форма, която демонстрираха доскоро, защото титлата освен с победи навън се печели и със солиден точков актив пред своите привърженици. Ахилесовата пета обаче на Сити са мачовете с отборите от топ 6, което е доста притеснително. Да, победите срещу малките отбори играят важна роля за титлата накрая, но ако не можеш да биеш поне половината от топ отборите няма как да стане. Видяхме това миналата година, в която Сити не спечели нито един мач по мои спомени, което се оказа фатално и дори за малко да изхвърчат и от ШЛ. Така че Гуардиола ще трябва да измисли нещо, защото с играта от последните мачове у дома няма как да биеш Челси. Но едно е сигурно – Гражданите в никакъв случай не трябва да губят мача, защото ще се отрази много зле и на класирането, и на самочувствието, и на посланието, което ще дадат на всички в Англия.

 

Последните събития, които се случиха напоследък просто преляха чашата на търпение. Моето и на всеки трезво мислещ индивид по тия земи. 

Това, което стана вчера в Харманли само потвърди глобалния план за разрушаване на света такъв, какъвто го познаваме у нас. Ционистко-фашисткият еврогейски пъклен план за дебългаризация влиза в опасен етап и всеки трябва да се замисли какви ще са последиците за нас и нашите деца. Защото нищо вече няма да е същото, всъщност от известно време не е, но сега особено стана ясно за какво иде реч. Едни престъпници реват за това, което са допуснали други такива да извършат. Политиците, на които много отдавна им беше пределно ясно какво ще се случи само се ослушваха и говореха глупости и откровени лъжи по ТВ за това как сме трябвало да бъдем отговорни, либерални, толерантни към едни индивиди, които са всичко друго, но не и бежанци! Прозападните проститутки, платени от ЦРУ, не могат да погледнат по-далеч от дебелите си задници какво се случва по света и особено у нас.

България отдавна е разграден двор, просто защото няма държава. Тази държава, която я унищожиха за последните 27г. Дори омразният ми комунизъм с всички свои недостатъци нямаше и не можеше да направи такава разруха, каквато се случи до сега. И всичкото това е било отдавна запланувано, не е никаква теория, а си е чиста конспирация. Който не ги проумява си е лично за него, но по-важното е, че хората трябва да се събудят от състоянието, в което се намират и да прогледнат какво се случва. А именно, че нацията е много болна, буквално и преносно.

РАБОТЕЩИТЕ БЕДНИ. Или един въпрос към финансовия министър...

Здравната система е тотална щета, тровят ни по всевъзможен начин и дори не се опитват да го прикрият. Пръскат ни с отрови по въздуха, в магазините, навсякъде. Отвличат вниманието на масата с идиотски риалити по ТВ, на които целта е една единствена: да дозомбират хората и да им отклонят вниманието от това какво наистина се случва и е важно в страната. Някакви измислени „звезди“ коментират други такива – пълен абсурд. Битовата престъпност преживява разцвет с помощта на полицията, която работи срещу хората. Циганизацията и турцизацията вървят с пълна сила, селата са загинали. В момента и малките градове следват съдбата им, а скоро и останалата част. Ще остане само София и още 3-4 по-големи града, където може да живуркаш що-годе.

Най-голямата безпомощност на политиците видяхме на изборите: и у нас, и зад Океана. Демагогия, изпълнена със страх от нарушаване на статуквото ни преследваше постоянно от екрана, а и извън него. Status quo – световната глобализация, която претърпява пълен крах и хората вече го осъзнават. Пародията, която се разигра у нас беше до болка позната, само политиците отказваха да я приемат, но смешният и жалък избор на ГЕРБ за президент се провали с гръм и трясък. Лошото е, че беше някой друг кандидат можеше и да спечели, а това нямаше да е добре. Защото цялата Бойкова пасмина е не само за затвор, но и за разстрел. Съсипаха всичко, което можаха, окрадоха банки, фондове, всичко. Да, направиха метро и магистрала, някои подобрения. Но на фона на огромната кражба на злато, което канадците крадат всяка година, скъпия ток заради американските Марица, това е просто прах в очите. И преди съм го казвал, и сега пак ще се повторя: без кръв България никога няма да се оправи, невъзможно е! Липсата на лустрация, на генерални промени в законите и прилагането им няма да доведе до нищо, дори още 100г.

"Банковата система разполага с резерви и механизми, за да се справи с всички опити за нейната дестабилизация."
От декларацията

Но да се върнем на изборите: безумната организация от миналия век в чужбина по секциите направо изуми. Колкото по-скоро се въведе електронно гласуване толкова по-добре. Хем чалмите няма да могат да гласуват като хората, хем ще става по-бързо. А оправданията от сорта, че видиш ли се гласувало за 2 неща, еми сори, ама аз гласувах дори за 3 – с местните избори в Младост и минах точно за 5 мин. Всичко е въпрос на организация, както от самите хора, така и от избирателните комисии по места. Отвъд Океана обаче беше далеч по-интересно и вълнуващо. Цялата пасмина лицемерни и толерантни същества си показа истинското лице: на фашистки и дискриминиращи индивиди, които не приемат НЕ за резултат. То не бе реване, не бе трошене след изборите, не бе псуване и т.н. Не може да ми се пишеш на демократ, да обиждаш собствения си президент и да не приемаш избора на цяла една нация! А най-важният въпрос бе, защо се стигна до това американците да се налага да избират един шут за президент? Защото иначе трябваше да се избере един убиец, с който светът нямаше да стане по-добро място. Да, по-малкото зло пак остава зло, но за „избора“ на кандидати са си виновни самите американци и по-специално системата им, която се ръководи от всичко друго, но не и от интереса на обикновения човек. А именно това беше нещото, което им писна на хората и те решиха да накажат Системата. И ако се загледате кои щати гласуваха за Тръмп ще видите и причините: това са белите, средната класа, която беше натикана в ъгъла от политиката на САЩ спрямо собствените си граждани. А това не можеше просто да продължава повече и все някъде трябваше да избие. Оттук нататък ще се види доколко е бил добър този избор, но всички се надявам, че има надежда световната политика малко от малко да се подобри. Защото иначе ни чака не само Трета Световна, а Глобална война, която може да продължи с години…

Изображение 261671

Но да се върнем у нас, защото все пак ни интересува нашето бъдеще на територията, наречена България. Това, което ни се натрапва е безумно. Очевадно е, че сме запланувани да станем някакво гето, да се промени облика на нацията и след това да се искат още и още права за мюсюлманите. Харманли беше само началото и ако допуснем да се разрасне повече, ще загубим битката. А, ако загубим България, губим всичко.

С изказването на Ердоган за връщане на земи от Османската Империя наистина почна да става страшно, защото всеки, който не възприеме думите му за сериозни е или луд, или глупав. Нали не мислите, че ако Турция няма подкрепата на Израел, Русия и САЩ за своите териториални претенции, колкото и да са мощни военно, няма да се решат на нищо. А това не говори добре за нас, защото явно вече има някакво споразумение, от което ще сме само потърпевши. Много скоро ще пламне война, след която ще бъдат откъснати земи от България, в това съм убеден, за съжаление и го виждах още преди 10г. Цялата измама с т.нар. бежанци, които да залеят Европа лъсна отдавна, но в момента ни засяга пряко и нещата ще стават все по-зле. А всичките неправителствени организации като БХК и други смешници трябва незабавно да се закрият и изгонят от страната.

На който не му изнася мога да кажа: FUCK OFF!!!

2015 in review

Posted: 30/12/2015 in Спорт

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2015 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

A San Francisco cable car holds 60 people. This blog was viewed about 790 times in 2015. If it were a cable car, it would take about 13 trips to carry that many people.

Click here to see the complete report.

The new Manchester City club crest is displayed on the big screen before the Premier League match against Sunderland at the Etihad Stadium

Отдавна не бях сядал да напиша нещо, а имах толкова огромна нужда да го направя и ето на…

Настоящият сезон във Висшата Лига на Англия е леко необичаен поради няколко причини. И всичките са интересни и имат нужда да им обърнем подобаващо внимание. Ще започна от началото, за да върви всичко по реда си.

Пропадането на Челси беше най-големият шок на полусезона безспорно. Да оставим настрана, че Сините от Лондон подобриха всякакви антирекорди за действащ шампион през последните 50-60 години примерно. Представянето им поне за мен е меко казано непрофесионално и безотговорно спрямо тях самите най-вече, след това към всички, които обичат клуба и не на последно място към вече напусналия Моуриньо. Кошмарното начало се възприемаше като много слаба форма на играчите и надеждата, че това много скоро ще се поправи. Но с всеки изминат кръг това твърдение биваше опровергавано недвусмислено. За мен лично това си беше жив бойкот, който така и не можах да разбера как и защо може тези „лигльовци“, които печелят сума за една седмица равносилна на надницата на повечето хора за цял един живот, може да се отнасят към своите задължения. Очевадно е, че в съвременния футбол играчите могат да изгонят треньора по всяко време, без изключение, което е доста жалко и тъжно в крайна сметка. От друга страна не оправдавам в никакъв случай специалиста от Сетубал, който се отнесе меко казано позорно към лекарския щаб и в частност към гибралтарската красавица, дръзнала да изпълни своите задължения в разрез с нарежданията на Жозе. Признавам, че като треньор в последно време е един от най-добрите що се отнася до резултати. Но аз никога не съм го харесвал особено много, именно заради прекалената си надменност от една страна и грозната игра на отборите, които води от друга. Това не е моята идея за красив футбол просто. Още повече, че не мога да съжалявам човек, който ще получи компенсация сума, за която обикновените хора дори не могат да мечтаят, камо ли да си помислят. Но да се върнем към футболния аспект на падението на Челси. Страннотo бе, че в ШЛ отборът играеше доста по-различно и настървено за успех. Класирането на 1/8 финалите само го доказва. А никой не може да ме убеди, че някой минал групите ще се бори да не изпадне в същото време. Няма логика, дори футболна. Играчите на сезона от миналата година Еден Азар и Фабрегас са бледи сенки на себе си, както и на бразилския испанец, който подканя съотборниците си да не спят, а самият той не е в много по-различно състояние от тях самите.

И логичното дойде – Абрамович, колкото и да не му се искаше трябваше да се раздели със своя любимец. Защото, ако беше някой друг на негово място отдавна да е изхвърчал при подобни срамни резултати. Неговото място бе заето от Хююс Хидинк до края на сезона с надеждата да закрепи каквото може, а от лятото може би ще видим някой друг „късметлия“, който ще има смелостта да акостира на Стамфорд Бридж.

Голямата бомба в положителен смисъл хвърлиха Лестър. Водените от Клаудио Раниери (между другото бивш треньор на Челси) Лисици направиха прогнозите на букитата на пух и прах. Отбор, който миналата година едва не изпадна след завръщането си в елита, тази година е направо неузнаваем и стана любимец на всички неутрални привърженици. Тихо и кротко като коледен сняг, който липсва, Лисиците окупираха върха и изобщо нямат намерение да го дават без бой. Традициите са за това да се нарушават, но досега много пъти отбор, който е водил по Коледа е ставал първенец. Разбира се, че е много рано да се считат за основен фаворит, но тимът не е никак лош и играе доста задружно. Имат доста класни играчи, като звездите на Висшата Лига тази година безспорно са Марез и Варди.

Jamie Vardy 08 sierpnia 2015.jpgClaudio Ranieri

Трудно ми е да определя кой е с по-голяма заслуга, защото както алжирецът, така и новоизлюпеният английски национал допринасят за израстването на Сините. В добавка, че имат страхотен вратар в лицето на юношата на Ман Сити Каспер Шмайхел, не са никак за подценяване! И за да свали напрежението от плещите на играчите си Раниери се изказа доста интересно като сравни тима с един обичан герой отпреди 20г., а именно Форест Гъмп. Физическото състояние на отбора е толкова добро, че те просто не трябва да спират да тичат, точно както и героя на Том Ханкс! Единственото, което трябва да направят е да се наслаждават на първото място и да продължат в същия дух.А докъде ще стигнат, ще разберем през май, но ако се подсилят след Нова Година имат доста добри шансове поне за място в Европа.

Един от големите фаворите за титлата Сити тръгна много силно, но след това непостоянството оказа влияние на цялостното представяне, за тях малко по-късно в темата и повече разсъждения. От това се възползваха Арсенал, които не бих казал, че играят по-добре от миналата кампания, но си запазиха нивото и в момента са може би най-силният фаворит за така желаната от тях титла, нещо, което не са печелили отдавна. С Чех на вратата и добрата форма на Жиру и Йозил шансовете им са доста добри. Разбира се и при тях се наблюдава непостоянство, което е най-важния фактор да спечелиш първенството.

Манчестър Юнайтед подобриха някои антирекорди като например най-много поредни загуби и най-много срещи без победа от 1989/90г. Луис ван Хаал не успя да сплоти отбора и е много вероятно да бъде уволнен в близко време, което няма да се приеме за голяма изненада. Холандецът така и не успя да вникне в манталитета на Червените дяволи и това изцеждане на силите на играчите преди самия мач определено не е най-добрата тактика.

Are United lining up Giggs to replace Van Gaal in the Old Trafford hot-seat?

Друга приятна изненада през сезона са хората на Кике Санчес Флорес, които се затвърдиха в средата на класирането и в момента са в доста добра серия. Кристъл Палас също се целят високо този сезон и с новите собственици, които искат да вкарат 50млн в реконструкция на стадиона, Орлите ги чакат само добри дни в близкото бъдеще. Тотнъм на Почетино са главните фаворите за топ 4, играят атрактивен футбол и с леки издънки вървят доста добре в класирането за момента.

Ливърпул с новия си звезден мениджър Клоп направиха някои стряскащи победи като гост, но затвърдиха непостоянството си с издънки у дома срещу по-слабите отбори и поне този сезон за нещо повече от топ 4 едва ли ще имат сили. От лятото обаче очаквам да станат претенденти за титлата с някои свежи и качествени покупки, дотогава обаче могат да се борят само за Купата на Лигата, където стигнаха до 1/2 финалите.

Christian Benteke celebrates his goal against Leicester

Последната издънка се оказаха Астън Вила, които въпреки новия си треньор не показват достатъчно и са затънали доста сериозно на дъното, от което не виждам как ще се измъкнат. Ще ми е някакси тъжно, че няма да ги има следващата година, но явно на всеки му идва времето да мине през чистилището рано или късно.

Aston Villa saved a point against West Ham

Сега да се върнем към Манчестър Сити, за които искам малко повече да наблегнем. Сезона за тях стартира отлично, като записаха победи като гости и разнебитиха в началото Челси. Но хубавите неща бяха дотам. Откакто следя отбора не си спомням толкова много контузии на толкова много играчи. На практика Сити играха почти до Коледа с различна защита всеки мач. Липсата на Компани е просто потресаваща въпреки наличието на двете нови попълнения за около 70 млн паунда. Сабалета също не играе, където Саня се представя доста добре в интерес на истината, но е хубаво да има смяна, защото не може да играеш постоянно при този цикъл. Отляво Клиши чак сега се възстанови, Давид Сила не играеше доста дълго време и това беше голям удар. Насри претърпя тежка операция и ще отсъства поне няколко месеца. За Агуеро…не знам откъде да започна – три пъти се контузи само до Коледа, не искам да си представям какво щеше да стане, ако играеше постоянно досега. Но уви, разполагаме само с Бони, който започва да губи дори моето търпение!!! Единственият светъл лъч в атака е младата надежда Келечи Ихеаначо, който обаче не можеше да вземе участие в ШЛ. Там поне отборът имаше доста късмет и дори в момента все още не знам как излязоха от групата като лидери. Достигането до 1/2 финалите за Купата на Лигата също е добре, защото в момента се борят на 4 фронта.

Вече стана ясно, че на Пелегрини му е последния сезон начело на отбора, като името на Гуардиола се спряга най-често. Чест му прави на чилиеца, че поне не е вдигнал бялото знаме, а ще се опита да си тръгне с високо вдигната глава, както и някоя купа поне! Най-големият удар вчера бе, че само 9 мин, след влизането си на терена Компани получи нова травма, което е просто потресаващо и ужасяващо. Може би след Нова Година ще се търси още един централен защитник, защото без стабилна защита няма как да се гони титла и купи.

Vincent Kompany looks dejected as he leaves the pitch after injuring his calf again against SunderlandManchester City manager Manuel Pellegrini

И накрая, но не на последно място искам да изразя своето задоволство от факта, че от следвщата година Сити ще са с нова емблема. Традицията се завръща към кръглата форма, която е любима на всички фенове като цяло. Когато станах запален по отбора емблемата беше кръгла и затова си ми е любима, а тази новата предизвика доста полемики сред феновете по сайтове и блогове. От чудесна е, до ужасна е, което си има своето обяснение. На мен лично ми харесва и ми допада факта, че този път има и кораб, и реки, и роза. Само това, че няма Футболен Клуб е пропуск, но очевидно са наблегнали на по-голямото изписване на името, което не е толкова лошо. И другата промяна е самия щит, който леко излиза от кръга и това не се харесва на доста хора, но аз не виждам чак такъв проблем. Мисля, че с новата емблема отборът ще жъне доста успехи през годините!

 

Започна новият сезон във Висшата Лига и всички погледи се насочиха към основните фаворити Челси. Останалите заподозрени бяха от топ 4 на миналата кампания, но с някои разминавания. Бившите шампиони Ман Сити бяха натирени да се борят за място в четворката през настоящото издание на първенството. Няма как да не призная, че дори и аз не бях много оптимистично настроен за този сезон предвид случилото се в клуба през последните месеци. А именно напускането на някои добри футболисти и недотам впечатляваща предсезонна подготовка. Но както се казва „това е Сити“ и при тях никога не е скучно, може да се очаква всичко. И наистина през последния месец се случиха някои фундаментални неща за отбора в навечерието на старта.

Регулацията на ФИФА за т.нар. Fair Play даде на заден ход и Небесносините заявиха, че ще търсят качествени играчи, което означаваше и скъпи! Напускането на Милнър, Джеко и Йоветич трябваше да се компенсира по някакъв начин, и то какъв. До последно обаче нещата бяха много неясни и слабите резултати от турнетата само нагнетяваха напрежението, поне в медиите. Оставането на Пелегрини беше изненада за доста хора, но то си има логично обяснение. За мен не беше чак толкова странно, предвид факта, че Гуардиола не е сигурен какво иска да прави, а все пак отборът има нужда от стабилен треньор. И макар миналата година да се приема за провал, второто място не беше чак толкова зле. Да, нямаше трофеи и пак Барса спря отбора в ШЛ, но нещата не бяха толкова черни и явно арабите са решили да дадат последен шанс на чилиеца. За мен най-притеснително звено беше защитата, откъдето се срина всичко миналия сезон.

Трансферната бомба дойде от Анфийлд, откъдето пристигна Стърлинг за умопомрачителна сума. Не съм му от големите фенове така да се каже, още повече, че е само на 20г. и толкова пари са излишни, но наличието на англичани беше задължително и според клуба си е струвало. Определено етническия ямаец има потенциал, който може да разгърне, да се надяваме, че ще го направи в клуба, защото следващите години ще са решаващи за младока и неговото развитие. И като че ли това щеше да се окажа единствения трансфер за Сити. В последния момент заклелия се във вярност капитан на Вила Фабиан Делф заяви, че с радост би отишъл в Сити и само ден след неговото изказване трансфера стана факт. Още един млад английски национал, който има добри качества и макар да не очаквам да е титуляр, би спомогнал за заздравяването на средната линия. Имаше още някакви слухове за други играчи, но първия мач нищо не се случи.

И ето, последният двубой от кръга Сити гостуваха на УБА, един противник, срещу който статистиката е милостива. Победата с 3-0 бе впечатляваща, но важното за отбелязване е играта на Яя Туре, Силва и стабилната защита. Изведнъж всики тревоги за рехавата отбрана, както и недотам силния минал сезон на Туре останаха в небитието. Най-добрият футболист на Африка показа на всички, че може да даде още много и прекалено рано е отписван от някои. Настроението в играта на отбора си личеше и лекотата, с която бе извоювана победата дава големи надежди за настоящата кампания. Централната двойка Компани и Мангала започват да се сработват и това е добра новина за феновете. Вторият мач от програмата обаче предвещаваше истински тест за Гражданите, които трябваше да се изправят срещу настоящите шампиони у дома.

Агуеро не беше сигурен дали ще се появи в игра, но той не само го направи, а стана играч на мача напълно заслужено. Въпреки невероятните пропуски, които направи дребния аржентинец бе над всички на терена и сновеше в полето на Сините непрекъснато. Всяка атака на домакините вещаеше опасност: това беше може би най-доброто полувреме от доста време насам и Сити трябваше да довършат неузнаваемо слабите възпитаници на Моуриньо, който само се молеше да няма повече голове. Защитата изглеждаше доста впечатляващо, дори Саня направи много силен мач. През втората част гостите се окопитиха и можеха да стигнат до гол, но не им се получиха нещата. И точно, когато Челси пуснаха Фалкао, а Пелегрини вкара Демикелис стана 2-0. Компани се извиси над всички и за два мача вкара два гола след ъглов удар. Това повлия на темпото на мача и до края Фернандиньо направи успеха на Сити класически след груба грешка в защитата на столичани. А ревът на Моуриньо след мача е точно описание на човек, който не може да губи и винаги се оплаква от нещо. Това ме дразни у него, че не знае кога да замълчи. Като са те пребили по всички показатели си трай и не прави нещата още по-жалки. Но…голямата португалска уста си има свои разбирания.

Вчерашната победа навън срещу Евертън беше от изключително значение поради няколко причини: традиционно неудобен противник, особено навън; три победи от началаото на сезона бездопуснат гол и накрая изравнен рекорд от близо век за поредни победи с предпоставката да бъде подобрен другия кръг. Играта на отбора отново бе на ниво и си личи разликата от миналия сезон. Скоростта на Стърлинг също дава резултат, като вчера разбирателството му с Коларов по левия фланг бе убийствено. Разбира се, че сме още едва в началото на кампнията и да си правим илюзии за титла се смешно, но отличният старт е много важен и беше добре дошъл за всички на Етихад. Контузията на Сабалета се оказа неприятна и опитният бранител ще почива от терените близо месец. Но другата новина пък за сметка на това е отлична – Сити привлякоха централния защитник на Валенсия Отаменди и това неминуемо ще донесе повече конкуренция и класа в отбраната. Нещо, което беше задължително, ако искат да се борят сериозно за титлата. Ако се купи и Де Браюне, според мен отборът ще бъде завършен и доста сериозно конкурентен на Челси, както и на останалите. Също така може да се мисли и за пробив в ШЛ, ако не срещнем Барса, разбира се 🙂

Сега малко ще се отклоня от темата и ще споделя едно невероятно преживяване, което беше стана миналата седмица. Благодарение на една награда, която спечелих миналата година благодарение и на доста фенове на Сити у нас, посетих Англия за няколко дни. Заедно с брат ми летяхме до Манчестър, където отседнахме за три дена и успяхме да разгледаме доста неща. Това бе второ посещение за мен на Острова, като за последно бях в Лондон през декември 2008г за един мач на Сити. Тук не успях да отида на мач, но посетих доста вълнуващи и интересни местенца. Самият град не е нещо особено, но е приятен. В никакъв случай не е грозен град, въпреки че белите хора не са кой знае колко много! Пристигнахме в събота на 15 -ти август, а следващия ден отидохме да разгледаме Ливърпул. Честно казано, не очаквах да е толкова хубаво и приятно място. Определено най-красивият град в Англия, който съм посещавал. Изключителна архитекура, пристанището също е интересно. Голямата Катедрала в града е петата най-голяма в света, което е доста внушително. Изкарахме си идеална неделя, а тя стана още по-перфектна след победата над Челси. Върнахме се в Манчестър точно навреме, за да намерим един приятен пъб в центъра, където гледахме мача. Доста вълнуващо преживяване за мен, тъй като досега не бях ходил на такова място. Имаше много екрани навсякъде, а звука от Скай Спортс беше феноменален: все едно буквално си на стадиона! Английските коментари и гостите в студиото бяха също впечатляващи. Греъм Сунес, Тиери Анри и легендата на Сити и Съндърланд Найъл Куин коментираха впечатленията си от играта на двата отбора. Изобщо перфектна атмосфера и изживяване, защото билет нямах никакъв шанс да си намеря.

DSC_0260 DSC_0261 DSC_0259 DSC_0258 DSC_0257 DSC_0256

Трябва да спомена, че времето в Англия беше идеално: слънчево, сравнително топло, изобщо останах много доволен. А на другия ден посетих Светая Светих – стадион Етихад. С автобус от центъра се стига за 15-20 мин посока изток. Слязох на спирката заедно с един служител, който ми обясни, че работи от 10г. там, а иначе бил фен на Юнайтед – забавен човек. Та той ми каза къде да отида да се запиша за обиколката на стадиона. Цената от 16 паунда си струваше всяко пени! Трябваше да е 90мин, но продължи 2 часа, като дори не ги усещаш. Момчето, което ни развеждаше ни говореше през цялото време за клуба, стадиона, историята, изобщо доста интересно. Бяхме група от около 20 души, като обиколки има на все час мисля. Разведоха ни буквално навсякъде, където се сетите. Съблекални, пресконференция, стадион, трибуни, изобщо пълна програма 🙂 Чувството беше невероятно, още повече след чудесната победа предния ден. Видях разширението на стадиона – зад едната врата са построили допълнитени трибуни поради големия брой заявки за билети, В момента стадиона събира 55 хиляди, като се очаква след всички допълнителни дейности да събере 62 хиляди, с което ще стане втория стадион в Англия след…сещате се!

DSC07370 DSC07371 DSC07373 DSC07375 DSC07378 DSC07379 DSC07380 DSC07381 DSC07382 DSC07383 DSC07384 DSC07385 DSC07386 DSC07387 DSC07388 DSC07389 DSC07394 DSC07396 DSC07400 DSC07407 DSC07406 DSC07409 DSC07411 DSC07412 DSC07413 DSC07414 DSC07415 DSC07416 DSC07417 DSC07418 DSC07420 DSC07421 DSC07423 DSC07427 DSC07433 DSC07437 DSC07438 DSC07439 DSC07445 DSC07450 DSC07448 DSC07446

Изобщо не ми се прибираше, но няма как. Вторни сутринта хванахме самолета за София, където ни посрещна топло и слънчево време. А посещението на някой мач ще остане за в бъдеще. Дотогава може да се насладите на снимките, които съм сложил.

DSC_0045 DSC_0047 DSC_0070 DSC_0076 DSC_0086 DSC_0087 DSC_0253 DSC_0099 DSC07459 DSC_0119 DSC_0132 DSC_0135 DSC_0136 DSC_0137 DSC_0145 DSC_0149 DSC_0154 DSC_0161 DSC_0168 DSC_0190 DSC_0195 DSC_0199 DSC_0205 DSC07334 DSC_0215 DSC_0227 DSC07362 DSC07357 DSC07353 DSC07363

 

Отдавна нямах време да седна да напиша нещо, но случващото се последно време просто ме изкара извън кожата. Всякаква искрица надежда, която имах, че България ще се оправи безвъзвратно изчезна…Тотално съм обезверен за бъдещето на тази територия, която явно не заслужава такива плужеци като нас да живеят и да я стопанисват.

Върхът на безочието е реакцията на много хора относно паметника на цар Самуил, който беше открит преди дни в центъра на София. Грозен бил, помпозен, светели му очите, ама защо точно там, защо той и други смешни въпроси, които ме изумиха меко казано! Явно повечето хора вече не ги интересува, че са българи или поне не знаят какво е това. Не казвам, че на всички трябва да им харесва дадената скулптура, но тази помия, която се изля е просто смехотворна. И дори имаше изказвания от някакви си професори, че видиш ли Самуил не заслужавал такова нещо??? Абе олигофрени такива, вие чели ли сте българска история, знаете ли кой изобщо е Самуил? А снощо това влечуго Кулеков и екипа на Слави тотално ми паднаха в очите. Били сме се състезавали с Македония по глупави паметници, не знам си какво си…пълен боклук!

Очевидно комунизма и след това 25 годишно безвремие и бездушие са си свършили работата много добре. Как никой не каза, че сигурно бяхме единствената столица в Европа, която няма паметник на свой средновековен владетел. Не само на Самуил, а на още поне 5-6 царе и канове трябва да се построят. Онова смешно човече снощи от сценаристите се чудеше защо точно в София? Абе льольо – къде, ако не в столицата на България и още повече, че Самуил е син на началника на Средец по онова време, т.е. комитопул – дете на комитата!!! А малко се просветете и после бълвайте простотия. Може и да не е перфектната статуя, но на мен лично ми харесва и съвсем не е лоша. Да не говорим за ролята на Самуил в нашата история – той не просто е владетел, а за мен е най-благородния цар, който сме имали. Защото официално е такъв от 997г, но на практика е поел тази длъжност няколко години преди това. И макар да е могъл да отстрани много лесно официалния цар по това време  не го е направил, а византийците само клатели глава и се чудели как е възможно това. Защото те не са имали такива скрупули, но ДНК-то на българските владетели е било съвсем различно. И тъкмо затова Самуил не е просто владетел в смисъла на властелин, а великан в буквалния и преносния смисъл.

Но българите винаги сме си били такива и това няма да се промени. Неслучайно някои от нашите революционери по едно време се запитал – и аз съм тръгнал да освобождавам тоя народ? Каквото и да се направи тук, все ще се намери някой да намери мана, дето се вика! Жалко, много жалко, защото тези хора в Средновековието са се борили с най-силната империя на света и до голяма степен са успявали, а ние сега сме такива смешници и толкова жалки, че ме е срам понякога, че съм българин, честно казано!

Други събития през последните дни, които накараха кръвта ми да кипне бяха по отношение на състоянието на болниците, на т.нар. реформа. Голям привърженик съм на Москов, но не съм сигурен дали ще успее, защото всичко се подлага на съмнение, всичко трябва да се разруши, а след това какво ще стане не е важно. Вчера по новините даваха как една пикла набила един учител! Абе хора вие мекотели ли сте, какви сте – два шамара и два шута и отива там, където и е мястото. Навремето ние не смеехме да шавнем, дори да не сме харесвали някой учител никой не можеше да си помисли за такива неща, камо ли да ги направи! Просто ме е страх детето ми в какво училище ще учи. Защото в такава среда, с такива хора и такива учебници, които бълват лъжи и заблуди относно истината не мога да приема. И не знам как ще реагирам, защото малко ми остава да прехвърчи искрата.

И последно, ако някой си мисли, че с някакъв референдум може да ме накара да гласувам за тия тупани и че ще се промени нещо, жестоко се лъже!!!

Керванът си въри, кучетата си лаят, а ДПС и мангалите само това чакат…а забравих и бежанците и Еврогейските ценности.

Да живее АБСУРДИСТАН!!!

Мнозина се питат какво точно се случи с настоящите шампиони на Англия, други злорадстват и се радват на краха на Манчестър Сити. Причините за неуспехите на Гражданите са няколко и ще се опитам да бъда максимално точен и обективен, въпреки факта, че са ми любимците от началото на 90-те.

Някои ще обвинят треньора, други самите играчи, трети ТВ и т.н. Но аз бих искал да започна малко по-отдалеч. Всеки отбор си има манталитет, независиомо колко велик или малък отбор е. Има си някои закономерности и странно как те не се влияят от времето, нито пространството. Какво имам предвид ли? Всеки по-запален фен на футбола, който си има любим отбор знае, че има някои неща около клуба, които не се променят независимо всичко и всеки.
Манчестър Сити в случая никога не е бил от топ отборите в Англия, но това не може да ми попречи, както и на многохилядните привърженици на клуба да го обичат до дъното на душата си. Защото на жена и родина може и да изневериш, но на отбор никога! Просто защото любимият отбор е равносилен на твоята същност и душа. На тях им оставаш верен до гроб, независимо от обстоятелствата. Точно затова се дразня понякога, когато набеждават феновете на някои отбори, че били араби или каквито там се сетите. Аз не съм виновен, че клубът има нови собственици и макар обликът да се е сменил, аурата на Сити винаги ще си остане една и съща. Тази аура, която много пъти ме е покривала със сълзи от мъка. Но напоследък имахме поводи за неистова радост и тези завистници по никакъв начин не могат да ми отнемат това, което преживях, както и на хиляди други!!! Ако все още не се сещате за какво говоря просто отворете тубата и вижте разширения репортаж от мача Джилингам – Ман Сити 1999г. плейоф за влизане във втория ешалон. По време на мача един от коментаторите сподели, че в историята си Сити са постигали всичко по трудния начин и това никога не се променя. Това цялото отклонение си го позволих, за да ви въведа в настоящето и да видим по-ясно картината от това, което се случва напоследък в отбора.
Има нещо сбъркано при небесносините, което трябва да бъде поправено час по-скоро.
Мениджърът Мануел Пелегрини
След бурния престой на Роберто Манчини на „Етихад“ Сити назначи завършения Мануел Пелегрини – спокоен, опитен, дипломатичен наставник с добри резултати в Европа. 61-годишният чилиец започна обещаващо, но напоследък е определян като скучен, невдъхновяващ и тактически неумел. Той така и не успя да прескочи осминафиналите в Шампионската лига и търпението към него се изчерпва. Не може да изкара най-доброто от хората си – Един Джеко изглежда незаинтересован, Яя Туре е бледа сянка на себе си, а струващите общо 73 млн. паунда Елиаким Мангала, Фернандо и Уилфрид Бони търкат пейката. Пелегрини е свестен човек и се отнася с уважение към играчите си, опонентите и медиите. Уви, това не е достатъчно. Ясно е, че ще трябва да се търси нов мениджър.  Спрягат се още имената на Брендън Роджърс, Карло Анчелоти и Рафа Бенитес.
Застаряващ състав
Над 29 са Бакари Саня, Пабло Сабалета, Мартин Демикелис, Франк Лампард, Яя Туре, Гаел Клиши, Александър Коларов, Джеймс Милнър, Един Джеко и Давид Силва. Твърде много! Венсан Компани е на 28, но прогресивно залинява, а Хесус Навас и Стеван Йоветич не оказват нужното влияние. За капак англичани почти няма, а само за Джо Харт и Серхио Агуеро можем да кажем, че са футболисти от световна класа.
Нужно е да бъдат купени нови младоци като например Рахийм Стърлинг, Кевин де Брюин или Пол Погба. Ресурсите са налице, въпросът е да бъде спазен финансовият феърплей.
Сгрешени трансфери
Няма как да не продължим темата с трансферите, но сега ще анализираме вече осъществените такива. Защото Феран Сориано и Чики Бегиристайн трябва да дават обяснения. Двамата трябваше да повторят успеха си от Барселона, ала са далеч от подобен триумф. Фернандо, Йоветич и Елиаким Мангала разочароваха. Алваро Негредо си събра багажа след една година в Манчестър, Бони още не може да се наложи. За Мангала бяха платени безумните 32 млн. паунда, но той е резерва на 34-годишния Мартин Демикелис. Който впрочем е далеч от най-добрите си дни.
Далеч по-мъдро щеше да е да се похарчат много пари за някой като Единсон Кавани и да му бъде намерена евтина резерва тип Рики Ламбърт, вместо да се пръскат стотици милиони за Йоветич, Джеко, Бони и останалите.
Къде са юношите?
Манчестър Сити има прилична академия, от която излязоха бившите национали Мика Ричардс, Шон Райт-Филипс и Джоуи Бартън. Обещаващите младоци биват пращани под наем – Карим Рекик рита с ПСВ в Шампионската лига, Маркос Лопес се справя отлично в Лил. Нито един от юношите на клуба не се наложи в мъжкия тим от 2008-а насам, което е тревожна тенденция. Ясно е, че не може всеки 16-годишен талант да се превърне в суперзвезда, но поне един би следвало да отговаря на изискванията на гражданите.
Отгоре на всичко Сити харчи много, за да взима млади момчета в академията си. Ами нека им бъде даден шанс. Защото едва ли Рекик е по-лош от Мангала, Матия Настасич или Стефан Савич. Сър Алекс не се уплаши да заложи на децата Бекъм, Бът, Скоулс и братята Невил въпреки критиките. Повярва им, а небесносините трябва да вземат пример от него.
Парите са по-важни за играчите
До известна степен многото пари, с които разполага Сити, са проблем сами по себе си. Да даваш огромни заплати на Джак Родуел, Адам Джонсън и Скот Синклеър е нерентабилно. Още повече че те не са достатъчно добри, за да са основни фигури. Но пачките ги поблазниха. Няма и задружност, всеки е сам за себе си извън терена и не се гради колектив. Едва ли мениджъри като Фъргюсън, Луис ван Гаал или Кени Далглиш биха позволили подобно нещо.
Манчестърци би следвало да подхождат по-твърдо към разглезените си лидери и ако се налага, да ги задължават да посещават различни събития с обществено значение. Ван Гаал например непрестанно повтаря на хората си какво да правят, за да поддържат добрия имидж на клуба. Така състезателите прекарват повече време заедно, което винаги е полезно.
Анализът на отбора е направен от един британски журналист, но аз съм съгласен с него в 90% от изложеното. Това, което искам да добавя е, че трябва промяна във всички линии за следващия сезон без вратарския пост. Най-голямата грешка на Пелегрини бе, че цял сезон не можа да намери титулярна двойка централни защитници, а изгони Настасич, който ми харесва много. Фернандо така и не можа да разкрие потенциала си, а останалите в халфовата линия регресираха, с изключение на Давид Силва. Напред положението беше леко трагично, особено след контузията на Агуеро. Отново не можа да изкара цял сезон здрав, което се отрази на представянето му и ако наистина Реал М дават толкова много пари, може би е добре да го продадат и с парите да вземат цяло ново нападение!
В Европа не си научиха урока от миналата година и дори се представиха по-зле, лично за мен с Барса, където очакванията бяха съвсем различни.

Доста хора напоследък се питат какво им става на английските отбори в Европа: толкова ли са слаби или другите са прекалено добри за тях? Нито едно от двете според мен.

Причините са комплексни като цяло, но все пак може да се открие тенденция за отношение на клубовете от Албиона към турнирите на континента. Още от малък, когато следях английското първенство ми беше доста странно и непонятно защо на мачовете в Англия стадионите се пукат по шефовете, а в Европа с просто око се наблюдават празните места. Товага си го обяснявах с факта, че имаше забрана за британските отбори за известно време и затова хората са се насочили към местните двубои. Но впоследствие разбрах, че не е само това, а отскоро направо ми просветна накъде отиват нещата.
За разлика от континенатлните отбори, където мястото за изява беше европейските турнири, английските никога не са гледали с добро око, освен КЕШ, истинският. Това беше единственият турнир, за който си даваха силиците, може би и за КНК донякъде. Купата на УЕФА никой не я броеше за турнир, тя си беше Купата на панаирните градове и дори за мен като малък не беше много силен турнир. Още повече, че финалът се играеше в два мача и само заради този факт ми беше някак безинтересен. Но в добрите стари 90-те футболът все още беше магия, особено на Острова. Тогава само да зърнем някакъв репортаж и ми се осмиляше вечерта, особено при победа на Сити. После всичко се промени, навлезе ТВ с големите си финансови договори и почна да определя кои мачове кога точно да се предават и това беше началото на края.
Все повече чужденци дойдоха в Англия, треньори също така и промениха самата игра – според мен за добро, защото типичният британски футбол не беше кой знае какво. Всичко беше атмосфера и вълнуващи сблъсъци. Но свежата кръв от Европа даде по-смислен облик на това що е то английски футбол. Лошото беше, че стана прекалено бързо, защото в края на миналия и началото на този век ТВ промени играта със скоростта на светлината. Сезон след сезон неусетно някакси свикнахме с новия начин на излъчване на мачовете, всичко се превърна в бизнес и то доста голям. УЕФА премахна доста симпатични КНК, когато Лацио победи Майорка през 1999г. за последния си финал. След това направи т.нар. Шампионска Лига, която е всичко друго, но не и шампионска. Всичко, дето е Лига не е добре за футбола, защото истината си остава в директните двубои. Там, където ЦСКА побеждаваше Реал С., Байерн М, Форест, Аяск, Ливърпул. Такива победи и елиминации никога не могат да станат в сегшната Корпоративна Лига. Дори по едно време имаше две групи преди 1/8 финалите – пълнмо безумие. Краят за мен беше, когато премахнаха и Купата на УЕФА с появата на групи, което доведе до Лига Европа…
Парите, големите пари промениха всичко, не само футбола и спорта. Целият ни живот е само пари. Всеки се стреми да спечели все повече и повече, прави се всичко само с тази цел. Футболистите гледат да изкарват повече и само това ги вълнува, с малки изключения разбира се. Когато живеем в такъв свят, където всеки и всичко се прави само за пари, без идея за бъдещето, без визия за това, което правиш като идея…всичко ми става страшно безинтересно. Един от малкото светли лъчи е Висшата Лига, но не знам докога ще е така! Последният договор за ТВ права само потвърждава моите мрачни прогнози: старият английски футбол отдавна е мъртъв, да живее новият!
Дори наскоро стана ясно, че изпадналият Кардиф Сити е взел повече или същите пари колкото Байерн М!?! За какво тогава говорим за мотивация, ШЛ и тем подобни. Да, винаги ще има някакъв мотив и стимул да станеш европейски първенец, нищо че не си ставал шампион от няколко години или изобщо! Но както казах по-рано всеки си прави сметки. Ръководството е сметнало, че е по-изгодно да си в топ 4 да кажем и да играеш всяка година на 1/8 финали като Арсенал, отколкото да се бориш да ставаш фаворит за ШЛ. Английските отбори се разглезиха от сумите, които изкарват и затова дават баснословни заплати на тоя и на оня, само и само да се запази статуквото. Колкото и страшно и жалко да изглежда, истината е точно такава.
Провалът на отборите в Европа от друга страна е идеален момент за противниците на Висшата Лига да се хвърлят да хулят първенството и отборите как били слаби и т.н. А те не рабират, че в Испания, Германия и Италия има точно по два-три отбора, които съсредоточават цялата мощ, а за останалите остават трохите. Каква е конкуренцията питам аз там и каква е в Англия? Поне в това отношение положението на Острова е доста по-благотворно за всичките отбори от Елита. Затова всеки се стреми със зъби и нокти да влезе там. Финалният плей-оф за влизане неслучайно бе обявен за най-скъпият мач в света, защото победителят взима около 90млн паунда!!!
Другите причини, които забелязвам за слабото представяне в Европа са и самите грешки на треньорите, подходът за срещите е доста погрешен. Какво имам предвид: темпото в Англия е доста по-високо от международните срещи и когато имат мач в ШЛ не могат много често да напасната стила си. Пресен пример са шампионите от Манчестър Сити, които имаха доста трудности да преминат групите. Особено срещу ЦСКА Москва, където взеха само точка. Причината беше както леко подценяване, така и неспособността да довършат мача в Москва. А в Англия изобщо не можаха да влязат в мача много дълго време.
За отношението към Лига Европа, както някои я наричат Спартакиада няма много какво да се каже. Освен Евертън тази година другите пускат вторите си отбори, ако може да направят нещо. Защото там парите са многократно по-малко от където и да било.